Живеем в свят управляван от мъже... Живеем в свят, в който жените са, едва ли не, втора ръка... Да, ама не! Или не съвсем! Преди години може и да е било така, но няма област, в която „нежните създания” да не се изявяват и то успешно. Вече има много „шефки” - накъдето и да се обърнем жени командват и взимат решения. Разбира се, винаги ще се намери някой, който да се усъмни в начина, по който въпросната дама е стигнала до високата позиция. Не зная дали това е само българска /или балканска/ черта: да си мислим, че всяка жена, която иска да успее, непременно трябва да скочи в няколко легла по пътя си към върха. Не е ли крайно време да приемем, че става въпрос за кадърност, умения и ако щете – късмет. И тук идва въпросът: какви началници са жените? И искаме ли жена да ни командва? Една приятелка сподели, че предпочита мъж за шеф, защото жените били по-емоционални и често командвали със сърцето си. Може и да е права, но има и такива, които нямат сърце или по-точно са забравили, че имат и се държат като „кучки”, което не им прави чест, имайки предвид позицията им. А мъжете не взимат ли често решенията си с „оная работа”? ...
В единия случай подчинените жени са на прицел от женска завист напр. , а във втория от мъжки похот. А подчинените мъже – горките / или пък не/ ... всъщност колко случая на оплакване от сексуален тормоз има от мъже – че някоя висшестояща жена ги е погледнала по-така или си е поискала развлечение? Не се сещам може и да има, но кой мъж ще го признае или ще го приеме по този начин? А при началник мъж ... там нещата са ясни – само подчиненият да не спи с жената на шефа... или с любовницата му...
Има нещо, което ме притеснява: в стремежа си да „завладеем” света, да подчиним мъжете, по пътя към успеха не забравяме ли, че ние сме ЖЕНИ?! Създадени да бъдем нежни, обичащи; да сме топлината и спокойствието за любимия мъж. Можем ли да бъдем едновременно силни и слаби? Всички сме чували за амазонките. Някъде четох, че са си изрязвали гърдите, за да не им пречат за стрелите и лъковете...
Равнопоставеност между жени и мъже, борба между половете – това е добре; нормално и необходимо развитие на живота. Но ако по пътя нагоре загубим женствеността си – във всяко едно измерение, тогава ще признаем, че мъжете са по- добри и единственият вариант да победим, е да бъдем като тях. А това не е победа. Това е по-лошо и от поражение, защото дори и да спечелим битката, ще сме загубили себе си.
